| INTERVIEWS(EN ANGLAIS) |
Талантливият не може да завижда
- Имаш нови песни, нов клип и най-важното за нас - нова фотосесия, в която визията ти е поразяваща. Къде направи тези интересни кадри?
- Снимах в Турция, в курорта Бодрум едновременно клип на една от новите ми песни с Ники Скерлев и фотосесия с Дилян Марков. Вълнуващо беше, въпреки че изживях доста перипетии по време на пътуването - още първия ден ме хвана грип, вдигнах температура и през всичките дни там ми беше лошо. Но се държах доста геройски и мисля, че във видеоклипа и във фотосесията няма да проличи това мое неразположение.
- Нямаше и да заподозра! Напротив, като гледах снимката ти в цял ръст си мислех, че в тялото ти има движение, което може да постигне само балерина или гимнастичка.
- Точно на това място, до стената беше направо мъчително, защото слънцето напичаше много силно, блестеше ми в очите и правех едни странни гримаси...Затова повечето снимки там са с полузатворени очи.
- На други пък си без грим и изглеждаш много млада,направо дете.
- В интерес на истината гримът всички малко ни състарява. Всички от екипа ме убеждаваха, че изглеждам много добре така без грим и аз реших да експериментирам. И много се радвам, че се получи. Направихме и снимки във вода, в един басейн. По-близки планове са, скоро ще ги пусна и тях.
- Интересно ми е тази красива визия за каква песен е направено?
- За моето най-ново парче, казва се "Няма те до мен". Аранжиментът е на Йовко Петров, музиката е моя. По-различна е от песните ми досега, но не мисля,че хората ще бъдат изненадани. Нищо по-особено не правя, освен че смесвам поп пеенето на моменти с етно.
- А това е жалко - че българските медии така и не успяват да те оценят. Слави Трифонов най-после се промъкна в "Българския топ 100", ти колко време трябва да чакаш, за да влезеш там?
- Ами аз не знаех,че има такава класация - от теб научавам...Тя престижна ли е?
- Ами ако гледаме името - Българския топ 100...
- Аз мисля, че ако иска да е представителна за България тази класация, то в нея трябва да има песни от всякакви стилове. Не може да има само поп или рок музика.
- Но ти пееш поп музика...
- Виж за мен няма много голямо значение дали от поп гилдията ме признават. За мен най-важни са били винаги феновете. Феновете, продажбите на албумите ми, броят на участията - това са много по-важни неща от това дали си влязла в някоя класация.
- А какво е в природата на един талантлив човек?
- Не знам, то си е до човека. Но със сигурност талантливият не може да завижда, да злобее.
- Ние всички знаем за теб, че си талантлива и нещо повече - че си погалена от Господ, че много ти е дадено, но ти самата посмя ли да го осъзнаеш и да се почувстваш щастлива от това?
- Разбира се, осъзнавам,че Господ ми е дал голям талант и много често му благодаря за това. Защото всички знаем, че Господ може да е много щедър, много да даде, но в един момент и да си го вземе. Нищо не е вечно и затова аз често Му благодаря. Свикнах си с таланта, хубаво ми е,че го имам и не искам никога да се разделям с него.
- Сигурно оттам идва и твоята смиреност - не съм те видяла да се надуваш, да си помислиш,че светът е в краката ти...
- Това според мен се нарича самозабравяне, не мога да се държа така. Осъзнавам,че имам талант, но винаги съм обичала да оставям хората да оценявам това, което правя. Може би само когато съм била много развълнувана за нещо, съм се отпускала да кажа някой суперлатив за моя песен, но наистина се случва рядко. Това не е някаква моя политика или стратегия да се правя на скромна, просто съм много суеверна. Мисля, че най-големите ми почитатели са забелязали това в мен. За това и не изпитвам удоволствие да се хваля, удоволствието идва, когато виждам, че съм оценена.
-Имаш много работа,много участия - ще се похвалиш ли с някоя материална придобивка,с някаква инвестиция?
- По-специалното нещо, което наскоро направих за себе си (а знам,че то ще достави удоволствие и на моите почитатели) е свързано точно с клипа на "Няма те до мен" - поех разходите на целият екип от осем човека в Турция.
- Кога най-скоро си била щастлива?
- Не знам защо, но ми идва наум кога за последен път се ядосах много...Животът наистина и напрегнат и когато работиш с много хора е нормално да хабиш и много нерви. Но разбира се, че имам и щастливи моменти. Те всъщност винаги са свързани със сина ми. Общо взето го виждам рядко, все не ми е достатъчно времето, в което сме заедно. Често си мисля да взема някакви мерки, да направя така, че да имам повече време за него. Но все още не съм измислила как да стане това. Последният хубав момент беше на неговият рожден ден - на 21 юли,когато духаше свещите и всички му пляскаха. Той така се почувства специален, че искаше още и още. И когато му дадоха микрофона, защото детският ди джей попита кой ще вдигне тост, Майки веднаг започна да пее. Това бяха много хубави моменти, направо се разтопих. Много мило ми стана.
- Поддържаш ли контакт с баща му?
- Да, разбира се, поддържаме контакт по телефона. Той често се обажда да пита как е малкият, Майки говори с него по телефона.
- Веднага ти се промени интонацията...
- Ами мъчно ми е за някои неща, никога не съм искала така да се случи...Неведнъж съм казвала, че съм дете на разведени родители и знам какво е да живееш с единия родител, а другия да го няма. Знам, че всяко дете има нужда както от майка, така и от баща. Разбира се, в първите години майката според мен е по-важна,но в един момент, особено за момчетата, е важно да има и баща. Ние сме толкова жени вкъщи и Майки например, напипа ли червила, пудри, лакове...знае какво да прави! Понякога даже ми се е искало да забраня на всички вкъщи да се гримират и изобщо да правят такива типично дамски процедури - защото децата попиват всичко. И си мисля, че и сега Майки има нужда от баща, за да може и по мъжки да се възпитава.
- Ти би ли предприела нещо, за да му осигуриш баща?
- Ние с баща му сме разделени завинаги - както си мислехме,че ще бъдем заедно завинаги...И той е прекалено далече, за да може Майки да живее и с него по малко. Ако беше в България, нещата щяла да стоят по малко различен начин. Така че Майки ще бъде с мама засега.
- Много мъже са успявали да бъдат истински бащи на деца, които не са им биобогични синове.
- Да, разбира се, че понякога си мисля за това, но още ми е рано да предприема нещо такова. Мисля,че не съм готова.
- И къде отиват чувствата, които неизбежно би трябвало да изпитваш - защото така сме програмирани хората: да търсим взаимност, човек до себе си?
- Засега отново съм погълната от работата си, от това да правя музика, да правя хората щастливи по концерти. За мен е много голямо удоволствие да се срещам с феновете, но в крайна сметка като всяко нещо и това е уморително. Но съм намерила начин да се разтоварвам от работата си - почивам си, когато съм с Майки. И на него давам най-истинската си любов.
|
|
|
